Днес погребвам сърцето си. Изковах му саркофаг от моминските си надежди. Изрових му дупка в дълбоката пръст. Поканих всичките си приятели, доброжелатели, любими, врагове...
Чувате ли го как бие? Заключено между железните стени. Така заключихте духа ми. С ключове, озаглавени морал, предразсъдъци, предупреждения, страхове. Вие първи го оковахте с вериги, както аз ковчега му. А после попитахте мен "защо". Защото вие ме научихте да се боя. И аз запомних урока си добре. Повтарям го цял живот наизуст. Бягам от "опасностите". Крия се от чувствата си.
Чувате ли как бие сърцето ми ? Монотонно и глухо. То умира...
Вече не се бои. Нито вълнува. Не обича и не мрази. Спря да тръпне загрижено за околните. Светът загина за него с всичките си катастрофи и трагедии, панаири и романтики. Суетата го срази. Отровиха го преструвките и лицемерието. Несподелената любов го погуби. Жертва се за обич, но така и не я получи.
Хвърлете пръст върху ковчега му. Приживе всички взехте частица от него за себе си.
Нека Бог да прости сърцето на момичето, останало без душа.
Е.П.
Няма коментари:
Публикуване на коментар