Прахът и хората

Времето е гума върху лист хартия,

трие спомените от съзнанието ни,

заличава стъпките ти от графит.

Дните са крадци на тъпи моливи-

останки от срещи с цвят на дъгата,

скътани трепети от първи целувки.

Минутите са като трудни запетаи,

мастилено летят,когато ги ласкаем,

забравим ли ги,внасят безпорядък.

Хората щедро пилеят времето си -

пръскат го като вълшебен прах,

безразсъдно,без сметка,по много,

но накрая от праха не остава нищо,

а от хората - шепа пепел.

                                                                                                                                                                          Е.П.

Обикна ли ме,Хубавелке ?

Обичам те дотолкова,че другиму не бих те дала,
в далечния си замък ще те отведа
и ще разказват - "някога е там живяла
красавица,най-видна на света."

Ще те заключа в кула,стигаща до небесата,
и на верижка до гърдите си ключа ще окача,
ще чакам бялата ти кърпичка да зърна,
щом яхнал коня си,потегля на война.

Завърна ли се,ще отрежа дългата ти плитка,
да дръзне да се изкачи по нея друг,не ще,
на масата ти всяка нощ ще сядам,за да питам :
"Обикна ли ме,Хубавелке ?"

Поискаш ли да се отидеш,ще те пусна,
но свободата има своята цена,
убий ме със собствените си ръце,
в противен случай,ще умра от самота.

Е.П.

Билков чай

Чувствата ни са като чай,

от нас зависи колко захар ще добавим.

" Малко мед"," Не,благодаря,

във Англия го пием с мляко".

Страстта ухае на кафе,

изстинало или горещо,

защо все пак го предпочитаме горчиво?

"Студена лимонада вам е нужна

или ще кажете какао?"

Ледът охлажда ледените хора,

какаото чертае пътя към сърцето.

"Не бих желал единствено боза

и пасти не обичам...."

любезността и остроумието са излишни

"локум,халва или бонбони",

нима това е най-голямата ни грижа,

щом чаят ни е подсладен с презрение...

                                                                                                                       Е.П.

Градината ми ще потъне в тръни

Червените рози ухаят на скръб,

листата им съхнат без твоите сълзи,

птиците падат, както летят,

уморени да търсят следите ти.

Статуите се пропукват от мълчание,

събеседник им е станал разрухата,

прах покрива трапезата и покоите ти,

червеи си поделят храната ти.

Уж, зверовете разкъсвали жертвите си,

а ти по човешки изтръгна сърцето ми,

отнесе го със себе си, щом ме напусна,

забравила, че без теб съм погубен.

Не се боя, че ускори проклятието ми,

живот без теб е равнозначен на смърт,

когато не се тревожа за щастието ти,

измъчва ме единствено въпроса :

"щом си тръгна,

кой ще се грижи за нашите рози?"

Градината ми ще потъне в тръни.


Е.П.

Божествено

Любовта загърбва достойнството

и прегръща прошката,

затваря очи за измяната

и чака търпеливо.

Тя винаги помни усмивките

и никога плача,

копнее за рози през зимата,

докато гази през тръни.

Върви ръка за ръка с верността,

без да моли,нито да обещава,

не дръзва да търси заслуги,

задето ни извисява до Рая.

Е.П.

Моят пръстен

Не аз, а друга ще те чака пред олтара

със тежка роба и с венец цветя,

във вярност ще ти се кълне, поруменяла,

а  устните ти ще докоснат детската уста.

Сред огън и тамян свещеникът ще ви венчае,

на палецът ти моят пръстен, докато блести,

а мисълта эа моята съдба ще те терэае

с години чак до сетния ти дъх.

Когато си отидеш, дъщеря ти ще го носи,

а хората ще шушнат, че е прокълнат,

но със эеления си камък той ще паэи

история на осем века, писана със кръв.

Е.П.

Събудих се....

Събудих се,обляна от сълзи-
загубих те насън преди
да съм те срещнала наяве.
Измислих те.Прощавай!
"Бях самотна" не е оправдание,
виновна е фантазията ми...
Обикнах те в съня си,
но от клепките ми той избяга,
прогониха го дневните лъчи.
"Проклета светлина,защо ми го отне?"
Обрече ме да диря сянка,
когато тъмнината няма цвят,
когато...
Измислените хора нямат плът,
нито очи,с които се сбогуват.