Как се обича бог

Не знаеш колко трудно е
да бъдеш с бог богиня,
когато си родена за пастирка.

Съдбата на шега да ти е отредила
от селската колиба,сред овцете
да се извисиш до небесата,
за да паднеш...

Да те обича до полуда бог,
готов безсмъртието си да жертва,
любовта ви да опази,
а ти с живота си да не разполагаш.

Не е живот
да се съмняваш всеки ден,
че утре той ще си отиде
и да обичаш като за последно.

"Да бе каприз за ден,за два,
а то без край е обич",
да упрекваш себе си и него.

На боговете са простени грешките,
виновна смъртната ще бъде,
но моята вина кой ще плати.

Залагам щастието и живота
на всички простодушни люде,
които някога са ме обичали.

За какво?!

Една любов не струва толкова,
това не е любов,а саможертва,
игра на нерви,кой пръв ще си тръгне.

Аз мога и да скоча във морето
или да ме превърнат във чудовище,
но ако ти осъмнеш като смъртен...?

Кой кого обича повече-
боговете ли ще отстъпят
или ще паднем в краката им
като разкаяни грешници,
молещи за опрощение.

Не знаеш колко трудно се обича бог,
когато се бориш с безсмъртни,
очакващи да се предадеш...

Една любов не струва толкова,
кой ще си тръгне пръв,
кой повече ще жертва...
предстои да разберем.


Е.П.

Малката русалка

Да се превърна в пяна
и морето да я отнесе,
вълните да потулят
нямата ми обич -
не ми отреждай роля,
чийто край е предрешен,
не ме обричай на съдба,
чийто финал е тъжен.
Кой те излъга,принце,
приказка,че е живота,
защо избра ми
Малката русалка ?
Щом искаш ми вземи
безсмъртната душа -
без теб не струва,
(бездруго не е моя
по рождение...,)
гласът си ще прежаля,
и ангелски да е,
ти ще обикнеш друга.
Справедливост?
Да спася живота ти
от отломките на смъртта,
рискувайки своя,
за да загубя свободата
и обичните ми същества.
Да жертвам всичко
за едно "Обичам те",
което ще принадлежи
на смъртна.
В любимите ти приказки
не виждам нищо честно.

Молиш ме през сълзи
да стана на пяна,
да не би да се уплаши,
че ще ме обикнеш,
или искаш да ме няма,
за да си щастлив с нея.

"Простете ми,Ваше височество,
но сте надценили любовта ми -
Малката русалка не е роля
за проста придворна дама."

Е.П.

Как обичат птиците...

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти.

Благодаря ти,

че единствен спря

и коленичи в тревата,

но откъснати крила

не се лекуват с обич.
Сълзите ти измокриха

перата ми от жалост,

стопли ме с дъх

или ме целуни за сбогом.

Не искай да летя!

Небето ме презря

за слабостта ми

и наказа птичия ми дух

с откъснати криле.

"Щом като мечтаеш

за човешки облик,

за какво са ти?',

присмяха ми се птиците.

Откакто те видях,

разбрах какво е обич

и защо за нас е грях;

забравих птици и простори,

искам теб - човека!

Аз съм ранено птиче,

приютено в дланите ти,

готово да умре,

но не и да лети.

В ръцете ти

смъртта е лека,

съня в пръстта, 

по-хубав и от полет.

Как да летя?

Напуснала земята,

ще оставя част от себе си

в ръцете ти завинаги.

 

Сърцето ми е в дланите ти.

 

 

Е.П.



В плен

 

На сънищата ти

съм в плен,

не мога да се скрия!

Не мога да избягам,

погледът ти

ме настига.

В кафез от злато

ме заключи

като птица лекокрила.

Да пея нямам сила.

Във вериги от коприна

окова ръцете ми

за наказание.

Как се лети

с отрязани крила?

Танцувам в полусън,

заложница

на твоята магия.

Развали я !

Треперя не от студ

и посред зима

кълна се -

кристално огледало

от сълзите ми

ще има!

С воал от дъх

ще го покрия,

с пръсти ще изпиша :

"Когато ме покани

в сънищата ти да вляза,

ти каза "спътница",

а не робиня!

Пусни душата ми,

пусни я..."

 

Е.П.

Не изстивай!

Не изстивай!

С дъх ще стопля 

ръцете ти в шепи,

ще изпия снежинките,

капещи от очите ти.

Ще те сгрея с лъч -

сетна усмивка,

ще потърся в косите ти 

аромата на пролет.

Ще напиша "Обичам те" 

с пръсти от мрамор,

ще прегърна горещо 

тялото ти от лед.

Ще погаля страните ти,

мораво бледи,

ще шепна приказки 

за топли страни.

Не изстивай!

Легло ще ни бъде 

земята,скована,

зимата ще ни загърне

със снежен юрган.

Ще броим звездите 

по свода небесен,

луната ще грее

в очите ти.

Не изстивай!

Животът е топъл,

ухае на пролет,

а студът сее смърт 

с дъх на скреж.

Не заспивай!

Сутринта ще открият 

прегърнати двама -

снежен човек и момиче,

дочакало изгрева.

Не умирай!

Аз избрах  

от двама ни 

ти да живееш.

Е.П.

Прахът и хората

Времето е гума върху лист хартия,

трие спомените от съзнанието ни,

заличава стъпките ти от графит.

Дните са крадци на тъпи моливи-

останки от срещи с цвят на дъгата,

скътани трепети от първи целувки.

Минутите са като трудни запетаи,

мастилено летят,когато ги ласкаем,

забравим ли ги,внасят безпорядък.

Хората щедро пилеят времето си -

пръскат го като вълшебен прах,

безразсъдно,без сметка,по много,

но накрая от праха не остава нищо,

а от хората - шепа пепел.

                                                                                                                                                                          Е.П.

Обикна ли ме,Хубавелке ?

Обичам те дотолкова,че другиму не бих те дала,
в далечния си замък ще те отведа
и ще разказват - "някога е там живяла
красавица,най-видна на света."

Ще те заключа в кула,стигаща до небесата,
и на верижка до гърдите си ключа ще окача,
ще чакам бялата ти кърпичка да зърна,
щом яхнал коня си,потегля на война.

Завърна ли се,ще отрежа дългата ти плитка,
да дръзне да се изкачи по нея друг,не ще,
на масата ти всяка нощ ще сядам,за да питам :
"Обикна ли ме,Хубавелке ?"

Поискаш ли да се отидеш,ще те пусна,
но свободата има своята цена,
убий ме със собствените си ръце,
в противен случай,ще умра от самота.

Е.П.